Запознай се с екипа на Humans of Plovdiv: Кристина Славова

Автор Ирина Мирчева

Категория Блог

10 ян. 2018

Кристина Славова е автор и фотограф в Humans of Plovdiv. За нея проектът обединява няколко нейни страсти едновременно – писането на истории, фотографията и общуването със случайни непознати.

Защо си част от екипа на Humans of Plovdiv?

Хората са душата на един град, а проектът показва точно многообразието на Пловдив чрез лицата и историите на пловдивчани. Опознавайки хората, опознаваш града.

С какво точно се занимаваш в проекта?

Пиша истории и снимам главните герои в тях.

Откъде черпиш енергия и мотивация да се занимаваш с проекта?

Мотивацията идва от обичта ми към писането и любопитството към хората и техните неразказани истории.

Какви са трудностите, с които се сблъскваш в работата си за Humans of Plovdiv?

Предизвикателство е да спечелиш доверието на непознат в рамките на десет – двадесет секунди и да го предразположиш да ти сподели нещо лично. Има хора, които отказват и това е нормално.

Какво научи за себе си, откакто си част от екипа на Humans of Plovdiv?

Потвърдих пред себе си, че ми харесва да пиша човешки истории.

Коя е любимата ти история в сайтa?

Ще намеся един мой разказ, защото след него се роди едно приятелство. Разхождайки се по главната забелязах мъж, който очевидно беше чужденец. Интуицията ми подсказваше, че има какво да сподели и затова го заговорих. Оказа се, че този човек е от Амстердам и пътува пеша от Северно море до Босфора, следвайки стъпките на британския писател Патрик Лий Фермор, който пропътува същото това разстояние и описва преживяното в своята книга „The broken road“.

Жак, това е името на моя събеседник, е художник, писател и орнитолог. Разказа ми куп интересни истории и ми показа снимки от дома на Дан Браун. Оказа се, че създателят на „Шифърът на Леонардо“ го е помолил да нарисува любимите му същества- неговата жена и расовите черни коне, които писателят отглежда.

Пътуването на Жак завърши успешно през август и в момента той самият пише книга, посветена на пътешествието. Имаме идея да я представим в Пловдив през 2019.

Кои са любимите ти места в града?

Напоследък едно от любимите ми места е Младежкият хълм. Преди няколко седмици се радвах на есенното слънце, седнала на една скала, с термос топъл чай и автобиографичната книга на Чаплин, когато покрай мен мина непознат мъж с куче и ме поздрави с „добър ден“. Той носеше огромна ножица за клони, дълга около метър. Имаше множество нескопосани татуировки по ръцете и белег от прорязване с нож на лявата буза. Ако изключим добродушните му очи, видът му ми напомняше на бивш затворник.

Разказа ми, че от шест години сам подкастря клоните и храстите на хълма, за да може да се минава по пътеките. Изруга бездействието на Общината и ми предложи да се разходим по една от скришните пътеки, по които той, с двете си ръце, е проправил път.

Учили са ме да не тръгвам с непознати (особено, ако те носят огромни ножици със себе си и наоколо няма никой), но възпитателната система на баба ми се е пропукала някъде и аз тръгнах с любопитство. Пред нас се откриха удивителни гледки и пътечки, за които не съм подозирала. Минахме покрай останки от някаква постройка – раказа ми, че някога на това място е имало красива хижа, в която са се събирали с приятели да свирят на китари.

Зеленина, спокойствие и напев на птички в сърцето на голям град като Пловдив – това е Младежкият хълм. Иначе, да, бях права. Моят непознат гид се оказа „бивш пандизчия“, както той самият се изрази. Не попитах за какво е лежал, а кой е любимият му певец. „Джони Кеш, умирам за Джони Кеш“, отговори ми.

Кой е най-големият житейски урок, който си научила?

Научих, че не е необходимо да упражнявам постоянен контрол върху живота. Все повече се оставям да бъда водена от вътрешния ми глас и се доверявам на това, което е на път да ми се случи. Оставих съпротивата, за да започнат да ми се случват правилните неща.

Какво би искал да кажеш на младите хора в Пловдив?

Съзнателно да насочват енергията си към градивни и полезни дейности.

Какво би променилa в начина на мислене на хората в България?

Много хора са се настанили удобно в тяхната сигурна колибка, където е топло, има огромен плазмен телевизор и хладилникът е пълен с храни „на промоция“. Ще се радвам, ако повече българи се поинтересуват какво се случва извън тази комфортна колибка и придобият чувство за общност.

За какво мечтаеш?

Мечтая за овехтял кемпер и пътешествия без определена посока. Мечтая непретенциозно автентично щастие да завладее дните ми.

Още статии като тази прочетете ТУК:

Запознай се с екипа на Humans of Plovdiv: Георги Вангелов

Запознай се с екипа на Humans of Plovdiv: Ирина Мирчева

Запознай се с екипа на Humans of Plovdiv: Илина Чипилска

Коментари

коментара

Ирина Мирчева

Обичам да пиша и да изразявам себе си чрез думи. Вълнуват ме хората и техните преживявания. Вдъхновявам се най-често от съкровените истории и хубавите филми.