Запознай се с екипа на Humans of Plovdiv: Виктория Костова

08 февр. 2018

Виктория Костова е автор в Humans of Plovdiv. Има афинитет към литературата и психологията като приложни „науки”, затова силно я вълнува възможността да комуникира с непознати и да се опитва да разгадае къде са корените на това, което ѝ споделят. Обoжава непринудената естетика, с която хората извършват несъзнателни действия, без да обръщат внимание на това, че някой ги забелязва.

---

Защо си част от екипа на Humans of Plovdiv?

Защото винаги писането ме е привличало по много начини – интересувам се от историите на хората и искам да ги пресъздам, дори с риск за доза субективност. Обожавам списание “L’Europeo”, в което се проследяват ситуации от живота на отделни личности в съответната тематика под формата на “feature”. Много бих желала да правя нещо подобно в бъдеще с информация, която приемам за ценна и притежаваща потенциала да помогне на околните, макар и косвено. Всяка история притежава тези характеристики.

---

С какво точно се занимаваш в проекта?

Събирам историите на различни хора – пиша им, срещам се с тях и заедно избираме какво искат да споделят и как желаят да бъде представено. Един перманентен процес на обогатяване, който винаги те зарежда и ентусиазира.

---

Откъде черпиш енергия и мотивация да се занимаваш с проекта?

От хората. Няма по-мощен катализатор от комуникацията. Когато хората говорят за сакрални за тях неща, те потапят изцяло в света им и се поставяш на тяхно място, дори без да интерпретираш и да си автор в точно този момент – просто слушаш. Това е силата, която ме движи – енергията на хората и посвещението им да допринесат за проекта.

---

Какви са трудностите, с които се сблъскваш в работата си за Humans of Plovdiv?

Понякога с хората стигаме до консeнсус, че искат да поговорим, но не и да се публикува историята им. Друг път е имало някаква преграда в общуването и са налични разлики в крайната история и споделената – аз съм я усетила по един начин и с определен заряд, а човекът е искал да предаде друго послание, макар и със същите думи. Но това по-скоро ме амбицира да се вглеждам по-внимателно и осъзнато и да се стремя да разбирам хората между редовете.

---

Какво научи за себе си, откакто си част от екипа на Humans of Plovdiv?

Научих колко е ценно общуването и колко ми помага да изясня противоречията в мен самата. За мен всичко е свързано и взаимозависимо от енергийна гледна точка и това споделяне с познати и непознати отваря съвсем нов свят и разширява хоризонта ми.

---

Какво би искалa да кажеш на младите хора в Пловдив?

Да не се страхуват да изследват – няма къде да сгрешат. И да се посветят на нещо, което след като са практикували поне 12 часа, са по-заредени от преди да го започнат – да култивират тази страст към мечтата. И да намират време за свързване със себе си и извън творческия поток.

---

Още статии като тази прочетете ТУК:

Humans of the Past: Люсиен Шевалас – „Министърът на цветята“ на Пловдив

Изгубеният град: Пловдив в мъгла, кадри от Mitakis Fotos

„Петте най-пловдивски места в Пловдив“

Коментари

коментара